- Влюбен съм до уши, робувам на две очи.
Тя ума ми открадна, каква жена фатална!

 

- Ела при мен!
- Кой от нас?
- Точно ти.
- Аз?
- Аз?
- Аз? Дано да бъда аз късметлията!
- Харесвам те...
- Кой от нас?
- Точно теб.
- Мен?
- Мен?
- Мен? Тя мен избра си, хайде вървете си!

 

- Мъже, мъже, мъже колко наивни сте!
Командвам ви наред като диригент.
- Ами?!
- Следите всеки жест и всяка моя дума
и щом подам ви тон запявате във хор. Раз, два и:
- Вярно е, права си! След тебе ще вървим,
но хванем ли те знай, с вълшебството ти край!
- Амиии?!
- Наивни са жените щом им свалиш звездите.
Те после цял живот те гледат като бог! Така е знай!
- Не! Командвам аз парада!
- Но някой друг път!
- И пак над вас ще властвам.
- Но някой друг път!
- На бас!
- На бас!
- Ще съм отгоре аз! Каква игра на любовта,
все някой иска да е над другия!
Каква игра на любовта,
все някой иска да тропа с крак!

 

Каква игра на любовта,
все някой иска да тропа с крак!