AZIS-Onova momche

Онова момче наивно страшно искаше да пее,
но света му се изсмя в лицето!
Този свят почтен привидно той за зрелища живее,зрелища пойска от момчето!

И театъра започна и звездата ми изгря
и скандален,и порочен срещу себе си вървя!

Как ми омръзна този мой театър,
фалшивата ми маска,с която ме обичат,
душата плаче като вързан вятър,
а хората ме мислят за зрелищно циничен!

Как ми омръзна този мой таетър,
дали ако престана всички ще ме съдят?
Дъшата плаче като вързан вятър,
душата настоява себе си да бъда!

Като куче сам живея лъжа се,че се обичам,
все по-трудно ми е да се смея!
Плаче ми се,ала пея и ме аплодират бурно
и да се усмихвам пак съм длъжен!

И театърът не свършва и звездата ми блести,
а сърцето ми ме пита тъжно накъде отиваш ти?

Как ми омръзна този мой театър,
фалшивата ми маска,с която ме обичат,
душата плаче като вързан вятър,
а хората ме мислят за зрелищно циничен!

Как ми омръзна този мой таетър,
дали ако престана всички ще ме съдят?
Дъшата плаче като вързан вятър,
душата настоява себе си да бъда!