Душата ми извади, твоя е сега,
не каза нищо и тръгна в нощта.
Сега разбирам - ти си моята съдба,
не си отивай, без теб ще умра!

 

Осъден съм на вечна самота,
стоя сега на дъното, стоя.
Осъден съм на вечна самота.
Кой ли с тебе, кой ме запозна?

 

И всяка твоя стъпка все по-далеч,
разкъса нещо в мен като меч.
Сега разбирам - ти си моята съдба,
не си отивай, без теб ще умра!